На раздяла

Целувай ме, защото утре
със влака – сутринта,
напълнила съдбата в куфари
си тръгва – Любовта.
Тя няма да заспи нощеска,
багажа ще реди,
сълзите ще отпива нежно 
от твоите очи.
Ех – знае, че самотен тебе
оставя те сега.
Но по – добре самотен утре,
на вместо сам – със Любовта.
Приседнала на прашна гара,
на шумен – сив перон,
по разписание ще тръгне 
със куфарите мълчешком.
А ти – когато се почувстваш
готов – тръгни към мен.
На гарата – с билет ще чака,
един стрелочник – всеки ден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6  +  2  =