След утре

 

„Нямало време“ – ми каза,
а сме се правили на деца.
След утре години ще вехнат в забрава,
телата ще стенат в печал.
„Нямало време“ – все още ме следва гласът му
след оня съдбовен, последен завой,
а Бога ми тъй се надявах да чуя:
„Любима, след утре аз пак ще съм твой“.

644579_4379126730284_2040260257_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

16  +    =  24