„Нямало време“ – ми каза,
а сме се правили на деца.
След утре години ще вехнат в забрава,
телата ще стенат в печал.
„Нямало време“ – все още ме следва гласът му
след оня съдбовен, последен завой,
а Бога ми тъй се надявах да чуя:
„Любима, след утре аз пак ще съм твой“.
