Тази нощ един сън – лятно лунен
ми разказа, ей тъй – на шега
колко много във мене е влюбен
в златен рог ми поднесе света.
Цяла вечер в косата ми рошава
той заплита вълшебства на дни
занапред със Любов омагьосани,
водопади от нежни мечти.
Сутринта много светла и бяла
се събудих до теб и в мига,
в който аз те погледнах и цяла
от съня се завърнах в света
те целунах – и всичкото в мене
безконечно – до край разпозна –
не е бил сънят влюбен във мене;
ти си бил – ти си бил Мило, това.
