Без дъх

Полепнала по двете ти ръце,
едва успявам дъх да си поема.
Хиляда волта ток плътта тресе
в небето ме изстрелва, но не ме убива.

Очите ти – светкавица и гръм
забиват се – цял свят изпепеляват.
Кошмарите ми – страховете, като в сън
събличат и във синьото си свободата ми даряват.

По кожата, по – двете ми нозе
разливаш се – опиваш всяка клетка.
Пиянството към гибел ме влече.
„Убивай ме, убивай ме!“ – ти шепна.

Във устните ми сееш семена,
сърцето ми със нафора помазваш,
гърдите ти изтръгват в мен студа
и аз покълвам и отново за мига в света се раждам.

Нощта угася всяка суета
и в тишина притихва и се свежда.
Флуидена – без капчица вина,
пулсирам пеперудена и много нежна.

Дъга свенливо – цветна покрай мен,
воалено отгоре ме покрива.
По ръбовете двете ти ръце
воалът разтопяват и го вдигат.

Възкръсва голотата под дъжда,
отдава се земята на небето.
Умират мигове на самота,
ръцете ти приспиват в мен детето.

За първи път от толкова луни,
едва във тази нощ успях без заем,
да се разтворя в нечии очи
и в тях да се взривя и да позная

на всичкото – безкрайно Битие,
на полетът ми – вихри непознати.
В ръцете ти…  Не в нечии ръце,
а в твоите – обични и познати.

644585_534720333216520_1903407640_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3  +  6  =