Една притихнала малка стая,
един до болка омразен екран,
клавиатура по която ридая,
с надеждата, че си някъде – там.
С копнежа – и в твоята стая
тишината да е взела превес,
с дъх смутен в самота – и отчаян,
да очакваш единствено мен.
Он – лайн
Маргало
