Он – лайн

Една притихнала малка стая,
един до болка омразен екран,
клавиатура по която ридая,
с надеждата, че си някъде – там.

С копнежа – и в твоята стая
тишината да е взела превес,
с дъх смутен в самота – и отчаян,
да очакваш единствено мен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6  +  3  =