Он – лайн публикуван на 26.07.201226.11.2013 от Маргало Една притихнала малка стая,един до болка омразен екран,клавиатура по която ридая,с надеждата, че си някъде – там. С копнежа – и в твоята стаятишината да е взела превес,с дъх смутен в самота – и отчаян,да очакваш единствено мен. Share this...FacebookPinterestTwitterLinkedin