Плува ми се в очите ти.
Гмурка ми се надълбоко.
В синеокото на океана ти
ми се приспива –
навътре – и надълбоко.
Знаеш ме колко съм;
луда – и многообична,
само кажи, че не мога
и ето ме – мокра и неприлична.
Какво ли криеш зад рифове
от мъжки усмивки и ризи,
пазиш ли някоя тайна,
ако поискаш – кажи ми.
Толкова самонадеяна,
пулсираща – и малко лоша,
подскачам до тебе влюбена,
с коса мокра – и рошава.
Загубва ми се в ръцете ти,
безпаметно – и необятно,
до последен дъх ми се обича;
силно, красиво – и лятно.
