Намерил я е значи, тъй дочух,
и бил щастлив, усмихнат, и я гледал
в очите много влюбен. Даже чух,
че мислил за деца и дом със нея.
Дори със майка си разбрах я запознал.
Вечеряли навън – били приятелки,
харесала я много. За снаха
и сватба се говорело през лятото.
Живеели на същия адрес,
мансардата, която обожавах,
която обожавам и до днес,
където всички грешки му прощавах.
Забравил ме е значи, Боже мой!
Не ме разпитвай повече, не бива.
Разпитва ли ме всъщност, или не…
Защо ли ти разказвам…
Спирам.
Стига.
