По миглите ми тихо – сънища танцуват,
с надежда виолетова копнежите ликуват.
Прозорецът ревниво лъчите не пропуска,
във нови приключения ме кани, да се впусна.
Мигът преди разсънване, за мене песен пее,
несбъднат сън в ададжио – в косите ми се рее.
Витае във желания чаршафът и ме гали,
каляска от вълшебства е впрегнал и ме кани.
Сънят красив и топъл, с ухание на мускус –
ръката ми докосва – не иска да ме пуска,
целува ми челото – в очите ме поглежда,
в каляската ме качва – и мигом ме отвежда.
