Не съжалявам, ако съм пяла фалшиво, но от душа,
и в минорни акорди, ако съм разпъвала съдбата си.
От себе си не се отричам, и в тъма
намирам пътищата към олтарът си.
Не съжалявам, ако съм крещяла във нощта,
в любов отдала се на озверели хищници,
щом капчица живот съм им преляла, и така
спасила съм ги от жестоки истини.
Не съжалявам, ако в пъти съм предавана, до смърт,
ако преди смъртта са ме обичали до Бога!
Не съжалявам, ако съм умирала след необмислен скок.
Щом съм обичала – го мога!
