Не ми пресичай пътя със омраза.
Ако не ме харесваш – отмини.
Ехидната усмивка на лицето ти
душата ми ранява и боли.
Животът ти от моя не зависи.
Аз хляба ти на масата не ям.
Не ми доказвай своите си истини
и моите на теб не ще ги дам.
Върху ми не изливай с думи ядни
безсмислени и страшни бесове.
Светът е свят – пред Бога с теб сме равни,
за всеки има слънце, хляб, небе.
Не трябва даже и да ме обичаш.
И тебе няма аз – щом ти не щеш,
но стане ли ти тъжно – сам самичък
пред моята врата – ела и влез.
Аз няма да те съдя – и приятел
ще те наричам всеки Божи ден.
Сега не ме ранявай със омраза –
иди си и бъди благословен!
