Тази вечер

Тази вечер на мене прилича 
със ревнива и страстна Луна.
Ти на други сега не наричай
тази вечер – при мене ела.
Разтопени до дъно са мислите –
в бяг препускат – по мъжки, към мен
и си лош и си тъй неприличен –
стиснал зъби – във дъх затаен.
В този миг – в този час непонятен,
не разбираш и не знаеш защо,
всяка фибра окъпана в лято е
и разкъсва – като чакано зло.
И изригва таена в забравата,
най – напълнената Луна,
виеш вълчи – съблазнен от небраната,
толкоз сочна – натежала лоза.
В тази нощ – си на вълк заприличал,
във очите ти – кръв и искри,
озверял те очаквам – събличам
всички тайни, лъжи – хитрини.
Ти се мразиш такъв – но не можеш,
да се спреш – в този миг и сега,
тази нощ на съдба заприличала –
наречи я на мене.

Ела!

486288_490041404394930_1920540931_n

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6  +  1  =