Той

 

Той ме облича в мечти
и ме завива с копнежи,
над сълзите ми пали звезди
и си говори с дъждовете ми.
Той ме рисува с очи,
в бретона ми слага фиба,
пали тъгата с искри
и някак ме ражда по-жива.
Той ме загръща с рамото си,
подарява ми синева,
прилегнал ми е на сърцето
и ме обича така.
Той ми събува обувките –
радва се на калта,
приготвя ми вечеря
и ме слага до него да спя.
Нощем на завет в ръцете му
липсите ми събира,
слушам от страх сърцето му
и се моля на Бог да не спира.

Стефка Стефанова, Маргало

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

63  +    =  69