Не се вини Стояно, на никого нищо не дължиш. Не им обяснявай и не се оправдавай. Лесно е да те съдят и поучават, ама ти сутрин сама се будиш и сама каиша дърпаш. Ти си си за мъж, за баща и за брат. Не се вини, че като почука оня му отваряш и после с белези ходиш — по душата и лицето. Не си слаба Стояно, самотна си, душата ти е сирак, търси подслон. Да я погалят веднъж, пък после да те смажат от бой и ругатни. Ще дойде и твоят ден Стояно, бял ден — любов или смърт ще е, и ти го знаеш, тя смъртта Стояно е любов, взема те Бога да те люби и да те излекува, не се плаши. Само не се вини Стояно, не си по-долна от другите жени, не си! Голяма си! Голяма! Щото на тях лесно им е дадено от хубавото, а ти с малкото се утоляваш. Една милувка ти стига Стояно, пък после да ти счупят кокалите, тия кокали дето къщичката си стягаш сам сама, за децата ти послон даима. Поплачи си Стояно, аз съм тука, и не те виня сестро, възхищавам ти се! Ей натия мъжки, груби ръце, дето оня плюе в тях, че дращели като му посегнеш да гопомилваш, че не били като на коконите, ама твоите са олтари Стояно, щото катоме загърнеш с тях, кога падна, Бог иде измежду браздите им и оре и посява в душата ми надежда. Само на тебе да мога да дам Стояно, само на тебе. Светица си ти! Не се вини и никому не обяснявай как за една милувка живота си даваш, нищо че душата ти ходи мъртва по тия чужди за нея друми, топлина не срещнала.
