Само тогава ще те целуна,
само тогава ще те прегърна,
само тогава ще обещая,
тогава, тогава, тогава –
когато спре да е хладно,
когато пътищата са напред,
когато днес не е рано,
когато утре не е късно,
когато очите ме откриват
сред непознати очи,
за да съм жива,
да съм жива,
жива.
Някъде се ражда нежност,
някъде се ражда живот,
някъде се ражда любов.
А аз пия,
пия,
пия
на глътки тъга,
и не мога да скрия –
късно е.
Чуваш ли тишината?
Хладно е,
рано е,
твърде рано,
и толкова късно.
Една закъсняла, неразгадана жена,
може би очаква като теб
да погледне зад света,
а ти да си там, за пръв път навреме.
Само тогава,
само тогава,
тогава…
