От друго време

Седеше точно срещу мен,

и се отразяваше тъгата ми в лицето му.

В кафенето зад нас нещо се случваше,

нещо, което не беше от това време.

Когато любовта гледа през рамото ти –

нещо зад рамото ти, чува нещо недочуто.

„Келнер, сметката!“.

От там – до тъгата

разстоянието е: „Довиждане!“,

и следващото утро се превръща в илюзия.

Въпреки четирите посоки –

сезонът е: киша от есента.

Полудявайки

срещайки тъгата си в очите му –

посоките на света се размиват.

Шептиш за сбогом и хващаш ръката на облака,

и няма никакво значение накъде

щом животът се е събудил днес, забравяйките.

Седеше точно срещу мен,

и се отразяваше тъгата ми в лицето му,

а в сърцето му нещо се случваше,

нещо, което не беше от това време.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  7  =  15