Напред към съдържанието
Все някой ден ще свърши всичко
със смъртен акт, ковчег и плач.
Ще си отидеш кротко, тихо,
а може да те изпреваря аз.
И слава Богу,както каза
навремето един поет:
„Добре де – нищо ново,
и жив съм те целувала студен„
Та ето шанс, да пиеш с повод!
О, слава Богу, без вина,
и този път аз нямам довод
да ти натяквам за това.
Все някой ден ще свърши всичко,
лирически за пред света,
ще сме във траур като всички,
и ще купуваме цветя.
И тъй нататък, тъй нататък.
Сега? Сега е жалък, смешен миг,
във който всеки за разплата,
разпъва другият смешник.
Scroll Up
