Ах, морето…
Моята огромна, съдбовна любов!
И никой, никой няма право да ме ревнува от него, защото това е нещо необяснимо, нещо само мое, и не дължа обяснения никому, как и защо, и кой ме заведе в сърцето на морето, за да се пречистя, точно в мига, в който бях останала без сърце.
Благодаря на всички приятели и любими хора, които ме спасиха през това лято, само те знаят какво и колко им струвах.
Благодаря Ви, че спасихте душата ми! За няколко мига, за няколко дни, за – до живот!
Море, чакай ме и след тази зима…
Моля те!!!
Обичам те!!!
