Ще Ви разкажа по-натам за моята младост, която всъщност наистина беше по детски чиста и невинна. В мен все още живее онова момиченце от приказките, неспиращо да вярва в принцове, и до мозъка на костите си остана все така старомодно и беззащитно.
За съжаление принцовете отдавна са се видоизменили и се изживяват като „мъже“ – силни, арогантни, водещи въображаеми битки, удряйки по масата „от смелост и мъжество“, пред старомодното момиче в мен, което гледа към вратата и чака принца – добър и благ, който може само да прегръща, да прегръща, да прегръща, да прегръща, да прегръща…
