Той внезапно порасна и не вярва във мене, признава си. (по стъклата се стича безгласно разтопеният дъжд). Мелодрами и рими детински го дразнели, от любов не се губел — имал дупе за трудния път. Проверява дали го разбирам под вежди, и ме мъмри — (аз блуждая и треперя от студ), и отпи от бутилката бира …
Прочетете повече „Той“
Откакто се помня те чакам, нарамила всички по-раншни несъстояли се срещи, с цялата ми непревземаемост, загубена в норми и странни явления, да превърнеш в НАЧАЛО, края. Да накараш мислите ми да спрат да подслушват съмнения, да ме убедиш, че мечтата СЕ СБЪДВА, без компромис. Да не зависи от мене материята, ДА МЕ СПОИШ в себе …
Прочетете повече „Откакто се помня…“
Аз, със своята тъпа бездарност, и за убедителност на всички — подвързана по азбучен ред и подразбиране, коварно създавам стихове, с подозрение за автентичност. А кадърните кроят седем пъти и чак тогава режат, душевната им фасада — прилична, надничам зад нея — невежата, надничам и не разбирам… Някакво анархично, настръхващо тъпоумие ме обзема, докато рухна …
Прочетете повече „Къде е?“
Пакет със семки, плюс диван, и вече трети филм по-ред. Ще каже някой: “Тия двамата съвсем не са “У РЕД!”. При тая строга изолация, насред световен ред и глад, да чоплиш семки с някого, Е равно на ЛЮБОВЕН СВЯТ! Е равно на ДА ИМАШ ВСИЧКО! Сред тоя карантинен свят, ще каже някой “ТИЯ ЧУПЯТ РЕКОРДА …
Прочетете повече „Любов по време на пандемия“
Моля, незабавно изпратете, заверен с оригинален подпис — пропуск на небето, за да ми дойде на гости, за да не виси самотно навън, като портрет от минало време, и да говори с мен само на сън. Моля ви, помогнете му! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Един Дартанян си поръчвам веднага — със знак или съвпадение, няма значение. В момент на прозрение да се сети за мен преди полунощ, и да бъде най-правилното решение на всеки въпрос. В изречение като: “Голямата любов… ” — да пасва идеално. Да звучи леко в рими, но не тривиално. Никога да не намери сили да …
Прочетете повече „Дартанян“
Трябва да е НЕПОСИЛНО — гърчав въздух да куцука из гърлото ми пресъхнало. Трябва да е УДАР ОТ ГРЪМ — да ми бъде отнето нагло правото да съм единствена. Трябва да е КРИВА ОРБИТА — хлапашки риск да ми отвее сянката и късмета. Трябва да е ЛОПАТА В ГЪРБА — да ми преливат отрова в …
Прочетете повече „Преди да заплаче някой за мене…“