Моят миг

Маргало

В мига, във който се споделям с теб — поемам дъх, за пръв път ставам кротка. Прохладна утрин, всичко е любов, обличам най-красивата си рокля. В мига, във който се споделям с теб ще ти разказвам нощем страховете си. Безмълвно откровенното момче, докато спя, ще ги троши с ръцете си. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Още е рано

Маргало

Аз те чакам нощи и дни, във всички лица те търся. Тъжна съм и така ми личи, а времето все бърза. Ти дали като мен, пресичаш неспокоен — улици, градове и търсиш моя поглед. Премина и днешният ден, в съня ще те очаквам, ела реален и седни до мен и повече не бързай. Твоя дъх …

Моля те, опитай!

Маргало

Щом паднеш във краката на страха, а той на шията ти крак постави, и с цялата си черна суета, опитва всячески да го намразиш, наврял си нагло мазното лице в лицето ти, и ражда злобно мрака, преди да ослепееш в този ден, преди да спреш да дишаш и очакваш, преди да се простиш и предадеш, …

Смисъл

Маргало

Винтовете ми разви и дъските ми изхлопаха, щом ме посече с очи, прехапах се от умора. И се назъбих в очакване да изпопадам по пода, за пръв път душата ми пред някой седеше гола. Изплаших се, всичко живо тръбеше в мене за помощ, силех се да намерявъв безпорядъка повод, силех се да открия смисъл във …

Безценно

Аз не измервам любовта с думи, и с цифри не я измервам. Виждам я в две очи, виждащи само мене. Две очи, слепи за целия свят, две очи влюбени безпределно, като дом, като път, като бряг. Аз не измервам любовта – нямам време. Тя живее във мойта душа, отглеждана – от ТЕБЕ! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

До живот!

  Керванът върви, кучето лае, за два гроша любовта остаря. А аз съм ти вярна години, и те държа за ръка Аз все тъй те обичам глупашки, че на коя кучка да те дам, оная дето скимти и лае, и за два гроша ще те направи зян. Не те давам момче проклето! Псувай ме! Тъмен …

Не вървя назад!

  Едно другарче ме повежда, с усмивчица ми прави път. През сажди гледа ме надежда, а бесовете й пищят. С любов ме глади по косата това другарче с поглед благ, а жителите ни оплакват, ще кажеш свърши този свят. Нахлуват в скритите ми тайни, разголват всеки тъмен кът: „Надеждата ми черна знае ли, къде вървим, …