Керванът върви, кучето лае,
за два гроша любовта остаря.
А аз съм ти вярна години,
и те държа за ръка
Аз все тъй те обичам глупашки,
че на коя кучка да те дам,
оная дето скимти и лае,
и за два гроша ще те направи зян.
Не те давам момче проклето!
Псувай ме! Тъмен балкански сноб!
Като ти мине пак ще сме тримата!
Ти, Любовта и аз!
До живот!
