Маргало

  Няма план за завръщане. Тук вече е нетърпимо тясно. Комбинации от мигове, междувременно не на място. Голо дърво отсреща, въпреки, че е лято. Сякаш ми казва нещо. „М**** му! Губя някого!“ Имам да плащам грабежи: очите, целувки, залези. Той се обича трудно, и се оказа заем. Положението – химично: хормон на щастие – нулев. …

Прочетете повече „Няма план за завръщане“

  Когато вън крещи без глас луна и чука по прозорците ти вятърът. В ъглите диша тежко светлина, дъждът изтрил е спомена за лятото. Под нечий прицел щом си точно ти, а в този миг е важно да живееш, и молиш се на двете му ръце да те прегърнат, вместо да се смеят. Навярно имат …

Прочетете повече „Пей сърце!“

  Поезията ми мълчи снишила глас и търси във сърцето ми опора. Ръцете й треперят, чака знак в очите на минаващите хора. Прескача я светът, светът навън се черпи със пороци и скандали. От бивша нежност станал сляп и зъл. – Поезия? Коя пък беше тази?! Коварството замества гласове, мълчейки се предаваме взаимно. Какви ти …

Прочетете повече „Поезията ми“

  Дотогава нищо нямаше смисъл. Вятърът беше просто вятър, морето вода, сърцето мускул. Дотогава и дните се кълвяха орисани, и си вадиха очите безумни. Две чайки в небето летяха, а то не беше небе, беше стръмно. Всяка грачеше другата и я кълнеше до тъмно. Дотогава бях равна, вятърът беше свидетел, залудо ми гонеше мислите, пеейки …

Прочетете повече „Дотогава“

  Градът е всъщност много по-студен, откакто заговорихме за зима. Ноември не умее като мен да се прикрива с грим, и всичко става сиво. И всичко е безсмислено след миг. Две токчета разцепват тишината. Кварталното кафе, цигарен дим, горчива глътка, и се срещаш с вятъра. Градът замръкна още по-студен, откакто замълчахме за последно. Една жена, …

Прочетете повече „Зима“

  Най-вероятно всичко започва, точно когато заспим. Той ме понася на дървена лодка, моят единствен любим. Най-вероятно нямаме грижи в тия среднощни реки. Всичко се случва съвсем наобратно. Най-вероятно мълчим. Просто защото съвсем вероятно нашият свят е честит. А мисълта да се върнем обратно… Моля те, нека да спим! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

  Аз съм бременна с’ щастие! Но така не намерих подслон да родя. В този мачкащ до кръв и до синьо живот, как живот да му дам и тогаз да умра. Аз съм бременна с’ щастие и прехапвам родилните мъки! Да го нося до гроба в тая черна и сляпа земя, о, аз зная, че …

Прочетете повече „Бременна с’ щастие“