СЪДЪРЖАНИЕ,  ПОЕЗИЯ,  ЛЮБОВТА

Пей сърце!

 

Когато вън крещи без глас луна
и чука по прозорците ти вятърът.
В ъглите диша тежко светлина,
дъждът изтрил е спомена за лятото.

Под нечий прицел щом си точно ти,
а в този миг е важно да живееш,
и молиш се на двете му ръце
да те прегърнат, вместо да се смеят.

Навярно имат нужда от злодей,
когото тази вечер да застрелят.
Какво като умирам – пей сърце!
След тебе светлината ще живее!

Стефка Стефанова, Маргало
Стефка Стефанова, Маргало
Show Buttons
Hide Buttons