Винтовете ми разви
и дъските ми изхлопаха,
щом ме посече с очи,
прехапах се от умора.
И се назъбих в очакване
да изпопадам по пода,
за пръв път душата ми
пред някой седеше гола.
Изплаших се, всичко живо
тръбеше в мене за помощ,
силех се да намерявъв безпорядъка повод,
силех се да открия
смисъл във този час,
смисъл да бъда жива.
Смисълът каза: — АЗ!!!
Маргало
