Съдба, не ме разделяй със душата ми.
Тя плува във очите му красиви.
Не ми отнемай живите му ласки
и устните, с които ме напива.
Не ме оставяй празна и небрана,
като измръзнала от студ лоза…
Обичам го. Не искам да го няма.
Не искам пустотата на света.
Не тръгвай с него надалече.
На този бряг е мъртва тишина.
Не го пресичай с мъка и безвремие…
О – аз го чакам, чуваш ли – Съдба?
