Светът събужда сутрешния град
кафетата клокочат из джезветата
протегнати ръце и лунен прах –
отръскват сънено очите по паветата.
Към нови срещи всеки е поел –
облечен в най – красивите си дрехи
усмивките са още спомен блед,
зад хълма слънцето с лъчите си ни свети.
Прохладен вятър нова песен пей –
припомня ни с вълшебство и омая,
че този ден с надежда сътворен
с камбанен звън поднася ни безкрая.
И аз ще тръгна светла към света
по – нова, по – добра и по – обична
загребала в ръце една мечта –
от моя сън да литне, като птичка.
