Бърза ми се много устремено
към споделеност със огнище и Любов,
която във очите ще ме гледа,
вечерята щом сипвам с благослов.
На завет ми се спи сред две ръце,
една вселена там да ме очаква.
Часовници ще липсват – само Бог,
олтарът ще е баница от мама.
Пред прага да се кръстят всички дни,
от него по – свещен в света да няма.
Тъй силно ми се бърза към комин,
над който щъркели гнездят над дом за двама.
