Ето тук – зад света, ще ме скриеш и маските
с тези две здрави мишци ще снемеш.
Тази рокля – отдавна не сънувала ласки,
до конец нека вика и стене.
Не и искай причини. Дай и всичко – на нож,
прободи я в сърцето безмълвно.
Зад света я събличай – тази вечерно – лош,
необятно, красиво и тъжно.
Тази стая – единствено наша в света
съм мечтала безмълвно и нямо,
всяка нощ във гърдите на хладния сън,
а сега съм пред теб – и е рано.
Имаш време. Налей ми едно питие.
Или не – целуни ме, за Бога!
Погледни ме в очите – потопи се във мен,
аз за двама ни ще се помоля.
И бездумна – при теб, скрита там – зад света,
аз съвсем не приличам на другите.
Ако бъда Луна в тази пролетна нощ,
ти ще бъдеш ли Слънцето утре?
И бездумна и твоя – в този миг и Сега
от дъхът ти – във дъх жадно пила,
аз изгрявам – за Теб! И съм жива вода –
ти си в мен! Ето – моята сила!
Премини след мига! Там – на дъното с теб
ще открием: Случайности няма!
Свободата е в тези – две любими ръце,
прегърни ме! Светът е – за двама!
