Щастието има главоболие
и минава по обходни пътища.
Тази вечер нещо го тревожи,
свърна в ляво, към задънената улицата.
Две сърдечни области го чакат,
всяка с’ своя крива на летене,
траекторията им потъва в мрака,
в ямката на лунно затъмнение.
В две пресечни точки на живота,
два часовника отмерват тръгване.
В Маргарита Майстора познаха,
ала той не я позна, за съжаление.
Щастието го боли главата,
абдикира без да осъзнава:
любовта е форма на спасение,
но когато е нещастна – не прощава.
Маргало