“ Ти пък откъде изникна –
ни в клин, ни в ръкав?
Нещо си объркал стиховете –
с тоя опак нрав… „
Маргарита Петкова
Той така се появи – в нощния ми стих.
Спяха всичките петли – нямаше и три.
Разтревожи ме нахално – всеки мой куплет
го подритна – и брутално, седна най – отпред.
Аз не исках да го пиша. Боже – опази!
Стиховете си орисвам с Вечност и Луни.
Как така си позволява в този късен час
да ме притеснява? Аз съм си у нас!
Думите да му приседнат – и да му смъди!
Кажа ли – ще го обеся с рими до зори.
Хей, защо така ме гледаш с този поглед лош?!
Как така ще се натрисаш? Дяволе, на нож!
