Нощ

Луната тази вечер ще мълчи,
небето ще се свие тихо в пазвата й,
звездите – две по две, като сестри,
от щастие не ще заспят и ще се радват.
Земята ще отпусне тежко гръб,
сърцето й ще пише стих за вятъра,
над „Май“ ще плисне нейде топъл дъжд,
и нежно ще блести нощта прохладна.
Във две ръце по – златни и от ръж,
една жена във шепи ще събира,
от устните на влюбен в нея мъж –
живота над света – и ще открива;
Луната дето тихо си мълчи,
небето – засънувало мечтите си,
звездите ярки – грейнали сестри,
а там – насред очите му – Всемира.

Маргало

998741_10151738874189070_1224510965_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  25  =  27