Обичам те!

Обичам те, любимо мое малко –
съкровище, осмислило ръцете ми.
Светът навън пред теб изглежда жалък,
щом ти със дъх тешиш сега сърцето ми.

Богатствата приличат на актриси,
неловко влезли и излезли в роля.
Защо и как мъниче те обичам –
не знам, но туй е Божа воля.

Едни очички – сбрали в тях съдбата ми,
едни ръце, по – малки от прашинки,
а сякаш притежават небесата,
и сякаш са решения за всичко.

Аз знам, това е кратка сцена,
сценарият сега е – да обичам,
защото ти си моят свят свещенен,
и всичко с твойто име днес наричам.

А утре, утре мое малко –
ще тръгнеш, ала аз не ще те пусна,
но театърът актьори не признава,
щом ролята приключи тя ти втръсва.

Обичам те, където и да ходиш,
с когото и да спреш в света голям,
под който покрив легнеш, с който спориш,
о, мое мило – искам да съм там…

Да те прегърна с топлите си длани,
сърцето ти да сгрея с майчин дъх,
Сълзите ми да спреш…
О, мамино…
Аз само искам да ти бъда светлина и път.

Маргало

2-33

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

47  +    =  49