Женска орис – ш****а работа,
в тоя кошмарен век –
парадирам с параболата:
и аз съм човек!
По набраздените ми привички,
поколението къса струни.
Такъв безнадежден случай,
такова слабоумие.
Мъжката част пледира,
я за манджа, я за чорба.
– Реплика! – казвам.
– Бира! – ми отговаря – Сега!
Плюя си на късмета,
с ироничен жест!
– Що за нахалство! – лавирам,
и му сервирам със чест.
Аз им завиждам косо,
въпреки, че съм поет.
В тая държава боса –
случили на човек.
Маргало
