Понякога

Понякога разбираш – две очи
с една объркана сълза познават,
в напълно непотребните ѝ дни
душата ти – и в миг я приютяват.

Понякога усещаш – две ръце
в почти преглътнатите тайни
разбират, че си ТИ, и после ТЕ
прегръщат те и знаят: НЕ Е ВЯРНО:

най – тъжната любов НЕ Е СЕГА,
най – тъжната любов е пряспа зимна,
събират ти душата от калта,
тежиш от обич с чувство, че те има.

Понякога ще знаеш, че си жив
в сърцето на един „случайно“ чакан
и търсен уж наужким влюбен стих,
с усещането как за теб е плакал.

Маргало

 

10387484_4770642480222_8785442784591035098_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6  +    =  14