Понякога разбираш – две очи
с една объркана сълза познават,
в напълно непотребните ѝ дни
душата ти – и в миг я приютяват.
Понякога усещаш – две ръце
в почти преглътнатите тайни
разбират, че си ТИ, и после ТЕ
прегръщат те и знаят: НЕ Е ВЯРНО:
най – тъжната любов НЕ Е СЕГА,
най – тъжната любов е пряспа зимна,
събират ти душата от калта,
тежиш от обич с чувство, че те има.
Понякога ще знаеш, че си жив
в сърцето на един „случайно“ чакан
и търсен уж наужким влюбен стих,
с усещането как за теб е плакал.
Маргало
