На две магарета мога – сламата да разделя.
Мога да копам – да споря, мога да пия сама.
Връщана съм от панаири – бутам масло в жега – в студ.
Въпросът е – да говоря ли, щом оглуша цял народ.
Щом се затвори всеки – в шиб*** си зандан
и се натъпка Во Веки – с водка и диазепам.
Боже – смени ми бушона, че ми гърми с мръсна газ,
майната ми – ще мога ли – да онемея за час.
Да ми приседне думата – дето в устата горчи,
всяка житейска приумица – тръгнала да ме души.
Не си налягам парцалите – не си намерих место,
все ми прелива чашата…
пусто е – и само.
