Виновна съм – за тихата си страст,
за стъпките, които спрях след тебе,
за всичко дето бях или не бях,
виновна съм, виновна съм – простреляй ме.
Простреляй ме задето не вали,
когато се събудиш сам без мене,
от липсващите части в твойто „Ти“,
от „нищото“ – задавило те с времето.
И нищо, че без мен събличаш нощ
и жаден от плътта и влюбен пиеш.
Страхуваш се, познавам – искаш лош
да те запомни обичта ми – и се криеш.
През девет планини и локви с кръв
не искаш да признаеш и не можеш –
напред без мен те чака дълга нощ,
но с мене да си – те е страх да бъдеш.
