Останах без причина – ей така
във спомените ти – боляща, като рана.
Ще се превързваш с марля през нощта
и ще се правиш на разсеян, че ме няма.
Ще се усмихваш през деня – през куп за грош,
ще ме намираш във случайни минувачи,
дуел ще си устройваш, за разкош –
със сенките и няма да се плашиш.
Останал сам понякога след бой,
ще се прегръщаш със прашинка старо щастие,
ще се проклинаш после „Слаб герои!“
и ще ме мразиш – молещ за причастие.
Зазидани във сива пустота,
от огън се превърнахме във пепел,
изтриха се пътеките в света.
Ти помниш ли ме…
аз те помня…
Светъл…
