Годината приседна под елхата,
усмихна се и дрян във скута сви.
Приглади рокля, смигна на децата ми,
и приказки за бъдно зареди.
Заслуша се огнището унесено,
минутите поспряха своя бяг.
Снегът запя, и всичко тъй очаквано
на прага ни дойде, и побеля.
Заслушани в гласа й, като в чудо,
забравили за трудните си дни,
омаяни от приказката мъдра,
притихнахме до нея от зори.
В комина зазвъня вълшебна музика,
и всяка жива твар в света разбра,
годината разказва за последно,
и си отива с календара от света.
Погача ще посрещне още топла,
любимата и светла дъщеря.
С любов и обич довечера очакваме
на Новата Година радостта!
