Откривам те по снежните прозорци,
по празничните лампички в сърцето си.
В смокиновото сладко. Късно нощем.
Във липсите, в прегръдките – във времето.
От края на ноември те причаквах.
Стъкмих ти дом. Повярвах в чудеса.
Чертаех ти в небето звездни лодки,
заплетох те в косите на елха.
Аз знам, че съм ти липсвала – Декември!
Светулките в очите ми подсказват.
Душата ми е празнично облечена.
Щастлива съм Декември, и ти вярвам.
