Душата на снегът над мен вали.
Очите ми докосва и целува.
Той – вярвам, на Земята ще прости
калта в лицето си…
Дали я е сънувал?
Дали заченат свисше в зимен ден,
снегът е предполагал или знаел,
че някога ще стане като мен –
роден за ангел,
а умрял покварен.
