Със мен ти няма никога да остарееш,
не съм жена, с която се живее до живот.
Такива, дето с теб ще побелеят
не са от моя сой, ни моя род.
Не ще дочакаш да ти меся хляба,
ни дом да подредя за теб, постеля.
Дърво житейско със потомство е обратното,
на всичко туй, което ти мечтаеш – с нея.
Не съм халка на пръста ти белязана,
не съм „съпругата“ за пред приятели.
Пред моята врата осъмва само вятър,
а сутрините са ужасно влажни.
Залипсва ли ти гръм и земетръс,
гръм, в който да не помниш кой си всъщност,
ела и се покай,
а после си тръгни, изгубил всичко.
А после си тръгни, като сирак
и цялата земя проклинай,
за срещата, която във света –
разби мечтите ти, боля те…
и те срина.
Маргало
