Когато някой ден усетиш ров
изпод краката си – и обичта не чувстваш.
Денят наместо ден изтлее в нощ,
и черна паст душата ти прегръща.
Изсъхнат ли ръцете в онзи миг,
а устните застинат изкривени,
щом младостта преваля на заник
и всички пътища са пропасти към мене.
Сърцето ти крещи ли с глас „Отбой!“,
минути ако бесят часовете ти,
кърви ли най – красивият ми стих
и се почувстваш жалък пред нозете ми.
Ти – Обич моя, в този миг тръгни!
Сбогувай се – без глас, не съжалявай.
Обичам те. Боли ме, че боли,
когато си изгубен.
Аз оставам….
Обич на заем
Маргало
Share