Обич на заем

Когато някой ден усетиш ров
изпод краката си – и обичта не чувстваш.
Денят наместо ден изтлее в нощ,
и  черна паст душата ти прегръща.
Изсъхнат ли ръцете в онзи миг, 
а устните застинат изкривени,
щом младостта преваля на заник
и всички пътища са пропасти към мене.
Сърцето ти крещи ли с глас „Отбой!“,
минути ако бесят часовете ти,
кърви ли най – красивият ми стих
и се почувстваш жалък пред нозете ми.
Ти – Обич моя, в този миг тръгни!
Сбогувай се – без глас, не съжалявай.
Обичам те. Боли ме, че боли,
когато си изгубен.
Аз оставам….

10365431_292527087573871_7456657511315617813_o

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  58  =  66