Тревога е…

 

Хиляда маски сложих зарад тебе.
Жена си искал, курва – домакиня,
Да ходя леко – не да съм ти бреме.
ако добра съм в тази роля – ще те имам.

„Оскар“ да беше старата ти риза,
ръцете ми протрила – щях богата
да стана до сега в света неверен,
разпънал на пангара си душата ми.

Бодливите ти дни от понеделник,
да нося със усмивка до неделя.
Оргазми да доказвам без съмнения,
а в сряда да не зная, че си с Нея.

Боли ли ме – да казвам: „Дъжд вали“,
сърцето ми крещи ли – да запея,
мъгли задавят ли ме – са лъжи.
Безумний Юроде, умирам, а се смея.

Хиляда маски тъжния ми ден
пречупиха, реброто ти, Адаме!
Коя съм аз, какво, къде? За мене
спомняш ли си във света коварен…

О, Вие правоверни и от Бога,
родени от жени, но не на тях
отдадени…
Тревога е… тревога…
да раждаме най-първия си грях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

64  +    =  71