Не ме съди, когато търся брод
и в твоите пътеки не намирам –
ни смисъл, ни причина за живот.
Не ме съди… Разбираш ли? Умирам.
Куцукам, а наглед съм здрав човек,
две патерици нося за разплата.
Дори да ми предложиш днес света,
покой и вяра няма за душата ми.
Тълпата разгневена срещу мен,
отдавна е причина да съм тъжна.
Премаза ме с жестокост ден след ден,
кажи ми как да вярвам в твойта тъжба?
Кажи ми как да вярвам, че за мен
готов си да преминеш и през ада,
а чуй се – съдиш… Моля те, недей.
До гуша ми дойде от тази свада.
