Пак на тази гара,
пак студен перон,
пак кафе с цигара –
стария балтон.
Старите ми чувства,
жалките ми дни,
Да му се не види –
вятър и мъгли!
Пусто не увира
женската ми плът,
Смях, купон и бира,
после ставаш шут.
Ама съм ината,
пуша и рева.
Чупя си главата,
зорлем на мига.
Да му се не види!
Ш***** съдба,
Мразя тази гара
точно за това!
Маргало