Пожари и залези – и полумрак,
а пътят – до кръв в локви тъпкан;
пълзят и проблясват намерили крах,
милиони следи и се пръсват.
Разперили лапи човешки съдби;
мечти със изсъхнали клони;
бунтарски настроени прелели очи,
не найдоли смисъл и корени.
Копита продажни потъпквали с гняв;
гъстаците ровели с’ зурли,
но хората вярвали – търсили знак
и раждали с мъка по съмнало.
Подире безформени, в сбръчкана плът,
на заник живота си мургав,
с души опустели пред своята смърт,
оставили нас – да се върнем.
Безумна истерия – и полумрак,
а пътят все тъй в локви – пясък,
надеждата – тънка, а аз бас ловя:
и смърт да е, с теб ли е – чакам я!
Пожари и залези – и много мрак,
и север тъгуващ за юга.
Аз знам, че и Бог, често пъти от страх,
се моли за нас и кротува…
Маргало
