Тази нощ телата ни говореха,
а ние виновно седяхме в страни.
Нямах представа колко ужасна болка
сме крила в контурите им – и ме боли.
Ако можех да опиша силата на мига,
щях да пиша, да пиша…
а аз продължавам да мълча.
И продължавам да им завиждам,
и продължавам да те питам с очи…
„Виждаш ли… виждаш ли как се ражда любов… „
Замълчи…
Маргало
