Под големия свят – на голямата сцена,
през цветя, снегове – синева,
аз вървя по земята – на надеждата стремето
силно стискам до кръв във ръката си.
Под листа, снегове – времена,
търся себе си да изиграя,
някак тъжна е мойта борба
и усещам, че стигам до края.
Но преди да проплача и да рухна съвсем,
и преди да изпусна балона,
на надеждата краят долетява до мен
от големият вятър подгонена.
И тогава те виждам – Ти изгаряш до мен,
в теб пребъдват снегове и сезони,
и тогава разбирам – Ти Любов, си до мен,
няма нужда от сцени
и роли.
