Когато…

Когато нявга тръгнеш да се връщаш 
по пътя – откъдето бе поел.
Когато уморен от думи пусти, 
заситен – тишината предпочел.
Когато обеднял след чужди устни 
без дъх си зажаднял – за грам вода.
Когато си останал сам сред чужди 
и не остане обич на света.
Когато омерзен след куп любови 
в душата ти огромна дупка зей,
когато задушават те окови 
и слънцето за тебе спре да грей.
Когато под мечтите си удавен 
животът те напуска и се смей,
когато под гърдите ти покварен 
най – милият ти спомен онемей.
Когато искаш вече да се върнеш, 
а камъни те спъват и крещят,
когато плачеш и не помниш кой си всъщност, 
а самотата стане твоя брат…
Тогава си спомни – че имаш мене 
жената – дето в обич и се кле.
Жената – дето чака само тебе 
по пътя да се върнеш уморен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  55  =  58