Когато нявга тръгнеш да се връщаш
по пътя – откъдето бе поел.
Когато уморен от думи пусти,
заситен – тишината предпочел.
Когато обеднял след чужди устни
без дъх си зажаднял – за грам вода.
Когато си останал сам сред чужди
и не остане обич на света.
Когато омерзен след куп любови
в душата ти огромна дупка зей,
когато задушават те окови
и слънцето за тебе спре да грей.
Когато под мечтите си удавен
животът те напуска и се смей,
когато под гърдите ти покварен
най – милият ти спомен онемей.
Когато искаш вече да се върнеш,
а камъни те спъват и крещят,
когато плачеш и не помниш кой си всъщност,
а самотата стане твоя брат…
Тогава си спомни – че имаш мене
жената – дето в обич и се кле.
Жената – дето чака само тебе
по пътя да се върнеш уморен.
