Посивявам в чужди светове!
Залък чужд не дъвча – не забравям.
Бременна съм с радост.
Мога с две и двеста да живея
със мъжът до мен на халос.
Мога до колене да съм в пръст.
Мога в женски дрехи да се крия,
ако ме насилят – ставам вълк,
ако ме обичат съм светиня.
Чука ли лъжа пред моя дом,
паля и не мисля – нека тлее,
всичко милно в тоз живот,
да гори във огън и да стене.
Пука ли ми – няма път назад,
рана ли е, как боля по залез…
Ако ме поискаш за жена,
повече не ме сравнявай с Бога даже.
Маргало
